1. анализира състоянието на системата за защита на националната сигурност, изготвя оценки и предлага решения и действия по отношение на:
а) способностите на системата за защита на националната сигурност за противодействие на заплахите, включително за управление при криза;
б) ефективността на основните дейности на държавните органи и структури по чл. 3, ал 1
в) съгласуваността и координацията при осъществяване на основните дейности между държавните органи и структури по чл. 3, ал 1
г) съвместимостта и интегрираността на държавните органи и структури по чл. 3, ал 1
д) съвместимостта и интегрираността на държавните органи и структури по чл. 3, ал 1 с институции и механизми за колективна сигурност в Организацията на Северноатлантическия договор и Европейския съюз;
е) изпълнението на определените национални приоритети, основни цели и задачи;
ж) осигуряването и защитата на мрежовата и информационната сигурност от посегателства;
2. координира изпълнението на политиката за защита на националната сигурност от държавните органи и структури по чл. 3, ал 1;
3. подпомага Министерския съвет при вземане на решения и при упражняване на правомощията му по управление на дейностите по защита на националната сигурност и разпределението на необходимите ресурси;
4. подпомага взаимодействието между държавните органи и структури по чл. 3, ал. 1 при изпълнение на задачите и дейностите им;
5. предлага на министър-председателя или на Министерския съвет конкретни мерки и задачи за ограничаване на рисковете, противодействие на заплахите и за защита на националната сигурност, както и за управление при кризи;
6. предлага на Министерския съвет годишни цели и приоритети в областта на защитата на националната сигурност;
7. предлага на Министерския съвет проект на годишен доклад за състоянието на националната сигурност;
8. предлага на Министерския съвет проект на национална комуникационна стратегия за информирането на гражданите при криза.
Вътрешни правила 
